Нямаме нормална политическа комуникация, защото спасителите не смятат за достойно да отговарят на въпроси

Комфортните интервюта на политици, българските институции и шума в медийната среда, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов, комуникационен експерт.

"Българските институции без никакви факти коментират случая "Петрохан"

Това поведение на българските институции е, меко казано, отвратително. Институциите са призвани – и те получават заплата от нашите данъци – за това да разследват престъпления, да дават на обществото вярна информация, а не да правят спекулации, да изказват предположения и в най-лошия вариант да изграждат някакви легенди и да подхранват някакви слухове.

Това е абсурдно, това е непрофесионално и във всяка нормална държава подобен тип ръководители на институции отдавна щяха да бъдат принудени да си подадат оставката."

Как се отразява това на нашето общество

"Това на мен поне ми изглежда като опит да се вдигне много, много шум. Но кой има нужда от това в момента? Това даже не е политизиране, защото политизиране означава отиване на ниво политика – говорене за смисъл от обществения договор, говорене за развитие на обществото и т.н. В случая имаме целенасочено изпускане на най-различни слухове и късчета информация, вдигане на шумотевица, подканяне на някои медии колкото се може повече да вдигат шум, абсурдни предположения и спекулации, които биват раздухвани. Всичко изглежда като опит да се запуши медийното пространство с тази история, за да не остане място, време и най-вече нерви на хората да търсят отговори на истинските въпроси, които имат нужда от отговор. А именно – какво се случва в политиката, в икономиката, какво се случва в международен план, какво се случва в парламента, защо окастриха правата на българите в чужбина да гласуват и т.н. Всичко това прилича на добре режисиран милиционерски сценарий за отклоняване на вниманието."

Комфортни интервюта

"Да се върнем към дефинициите. Защо наричате тези неща интервюта? Аз доколкото знам, в дефинициите на интервюто като форма това означава въпрос и отговаряне на въпроса. Вие в тези изяви къде видяхте отговор на въпросите? Така че според мен това няма как да бъде наречено интервю, а може би трябва да се нарече предоставяне на платформа за предизборна реч или нещо такова. Дори не искам да гадая какви са мотивите за това.

Според мен има някаква зависимост, защото Бойко Борисов даде интервю при Цветанка Ризова веднага след като господин Радев слезе от президентския пост. И тъй като първото интервю на господин Радев беше доста широкообхватно – т.е. той с това, че не каза нищо конкретно, на практика си постла пътя да се обръща и наляво, и надясно, и нагоре, и надолу, т.е. да се опита да покрие максимален периметър от избиратели.

Според мен щабът на господин Борисов, или по-скоро лично той, се притесни, че Радев ще вземе много гласове от ГЕРБ. Защото господин Борисов беше царят на това: "Окей, искате дясно – ето ви десни мерки. Искате ляво – ето ви леви мерки. Можем всичко да направим във всяка посока, само да сме на власт." Изведнъж на този хлъзгав терен на "всичкодаването" се появи втори играч и господин Борисов беше силно, може би, притеснен. И затова той излезе да каже не само какво може да направи отново във всички посоки, но и да направи, както си каза, кратка 20-минутна ретроспекция какво е направил досега. Той ни бил вкарал в Европа, той ни бил дал това, той ни бил вкарал в Европейския съюз, той сигурно тук е основал България преди хан Аспарух и т.н. и т.н. Това си е в негов стил, но именно за това – за да се опита да минимизира щетите спрямо неговия електорат, които господин Радев може би е нанесъл."

Защо да се притеснява Борисов от Радев, при положение че Радев също нищо не каза.

"Манипулацията работи по този начин – може двамата души да казват едно и също нещо, но когато единият по някаква причина има по-висока репутация и не е успял да се очерни достатъчно много, той казва същото, но то звучи много по-достоверно на хората. Г-н Радев има огромно предимство да каже: "Аз никога не съм бил в истинската власт." Окей, някакви служебни кабинети, но от тези служебни кабинети той ловко бяга от факта, че на практика е управлявал минимум две години и половина.

Така че той е изключително ловък и от тази гледна точка неговото интервю е добро като манипулация. Той казва следното: "Аз никога не съм бил в истинската власт. Обещавам ви всичко. Дайте ми тази власт, за да видите как ще го направя." Тоест – точно това, което, ако си спомняте, ранният Борисов казваше абсолютно същото. Затова сегашният господин Борисов се е притеснил – защото чува тези си реплики, този тип комуникация, с която той спечели изборите тогава.

Никой от играчите не назовава вече никого по име

"С изключение на това, че всички искат да унищожат ПП-ДБ. Което пък оставя вече силното усещане за възможност да има някакъв тип договорки – между всички други без ПП-ДБ. Можем да правим такива предположения само на косвени данни, а именно — на това, че те вече спряха да се нападат. Очевидно се готви някаква бъдеща огромна коалиция. Но бъдещата огромна коалиция "Радев-Борисов-Пеевски" ще бъде, нека да го кажем така, изключително забавна за всички нас и ще е много тъжно."

"Мазно кафе" и "сини етикети"

"На практика това е фалшификация. Това е атака срещу врага – в случая ПП-ДБ – с цел да бъдат унизени на лично ниво. Този тип недопустима от политическа гледна точка комуникация. В нормалните държави хората се отвращават от нея. Но за съжаление в България, където все още демократичните рефлекси са на много ниско ниво, има голяма част от избирателите, които се радват: "Как им го каза! Какво направи!" За съжаление именно това е силата на такива фигури – все още голяма част от избирателите чакат спасителя, месията, който идва, който казва: "Спокойно, аз ще ви оправя. Няма нужда да ви казвам как, няма нужда да давам отчети, няма нужда да обяснявам, няма нужда да давам интервюта на някакви журналисти и да отговарям на въпроси. Аз знам как. Изберете ме и ще видите."

Заради тази история със "спасителя", още от 2001 г. насам цялата политическа комуникация се смачка. Ние нямаме нормална политическа комуникация, защото спасителите не смятат за достойно да отговарят на въпроси. Те са полубожества, те са спасители, които просто слизат и говорят. Оттам тръгна всичко. Както виждате, ние вече нямаме нормални дебати, няма лидерски дебати, няма предизборни дебати, няма такива неща. Така че, поне според мен, това, което медиите могат да направят – особено обществените медии като БНР и БНТ – е да направят лидерски дебат между двете най-големи политически сили. И ако единият лидер не дойде, другият лидер има право да излезе и цялото време той да говори, защото другият се е уплашил и не е дошъл. Трябва да има някаква корекция на това поведение на величията и подмяна на реалността.

Но лидерите целенасочено бягат, защото не могат да участват в нормални дебати. Защото тогава трябва да отговорят на нормални въпроси. Като например: България влезе ли в Съвета за мир на Доналд Тръмп, защото имаме финансова изгода, или защото имаме специални отношения със Съединените щати? Много е интересно да се търсят отговори на такъв тип въпроси, но очевидно няма да го получим."

Как трябва да бъдат питани

"Ако бях аз журналист, щях да кажа: "Докато не отговорите на този въпрос, няма да минем по-нататък." Вие сте тук, за да отговаряте на въпроси, а не само да казвате "ще видим". Или: "Вие сте тук, за да отговорите на този въпрос, а не да давате листчета, да четете нещо, което даже не знаете какво е." Визирам опита за четене на някакъв индекс от господин Борисов в БТВ, където той изманипулира, че този индекс е за общото благосъстояние на българската икономика. Това е индекс на стартъпите. Това всеки човек го знае, но Цветанка Ризова не го знаеше, затова нямаше как да реагира."

В "Панорама" едва ли не са знаели, че през 2022 г. Русия спря доставките на газ към България

"Това е до съвестта и професионализма на журналиста – дали ще посмее да каже: "Ами вие не сте прави, вие лъжете." Журналистът може да принуди политика или да говори истината и да отговаря на точните въпроси, или просто да не му предоставя платформа 20, 30, 40 минути да се лее от екрана като на партиен митинг."

Тезата – Борисов ще използва Радев, за да се откачи от клеймото на Пеевски

"Несъмнено Радев има доста позитиви – като много известен човек, като човек, който не е бил в реалното управление, като човек, който дълги години се опитваше да се позиционира като коректив на изпълнителната власт. Т.е. той вече води с няколко обиколки пред текущите политици и е факт, че ще откъсне някаква част от хора, които може би ще му повярват. Тук вече въпросът е: какви са тези хора, от кой сектор и той да не успее да излъже нормалните хора, които са предимно уплашени – защото страхът е ужасяващ мотиватор.

Да не се окаже случайно, че цялата истерия около подобен тип криминални случаи се прави, за да може хората да са уплашени. В страха си хората да вземат нелогично решение и искат някой спасител да ги спаси. Това е големият проблем.

Най-лесната ос, по която може да се види, кой кое е са обещанията. Ако някой обещава твърде много, твърде лесно, твърде бързо – това е малко като нигерийския крал, който иска да ви прати 200 милиона, защото е ваша роднина. Не става така в истинския живот.